Детството

През XVIII век в Европа всяко четвърто дете е умирало преди да навърши година, а всяко второ е достигало пълнолетие. Във Франция бебетата на богатите семейства били изпращани да живеят на село с бавачката си. След навършване на двегодишна възраст те се връщали при родителите си, а грижата за тях се поверявала на гувернантка. Децата в провинцията често се разболявали и умирали поради лошите условия на живот. Докато родителите им работели, те били подложени на опасност от удавяне или нападение от диво животно. Много деца полагали тежък труд в мини, стъкларски заводи и предачни фабрики.

Образование получавали предимно момчетата от богатите класи. На десетгодишна възраст те били изпращани в колежи, където учели публична администрация или се подготвяли за военна кариера. Момичетата вземали уроци у дома, а след това продължавали обучението си в манастир. Поради отделянето им от семействата, децата рядко имали възможност да опознаят братята и сестрите си, а отношенията с родителите се прекъсвали.

Голям принос за развитието на детското образование имала писателката мадам дьо Женлис. Нейните иновативни идеи включвали учене чрез контакт с природата и практически дейности. За преподаване на география, история и граматика били използвани карти, кукли и настолната игра "jeu de l`oie" (игра на гъска). Те развивали любопитството и позволявали на децата да придобият знания за реалния свят.

Отказана целувка като опит за демонизация

През зимата на 1763г. шестгодишният Волфганг Амадеус Моцарт пристига в Париж заедно със сестра си Мария Анна и баща им Леополд. Семейството посещава Франция като част от европейското си пътешествие, целящо да покаже на хората музикалния талант на двете деца. В столицата Леополд се запознава с барон Фридрих Мелхиор фон Грим, който чрез приятелството си с мадам дьо Помпадур успява да уреди концерт на семейство Моцарт във Версай. На 1-ви януари Волфганг Амадеус свири пред придворните в двореца, а след концерта вечеря на една маса с мадам дьо Помпадур, Луи XV и кралица Мария Лешчинска. По време на вечерята той се приближава към маркизата и иска целувка от нея. Тя отказва, което силно го ядосва.

Тази история е един от многото опити мадам дьо Помпадур да бъде представена като лоша личност. Историческите статии не споменават важни подробности и използват лъжи. Най-голямата лъжа е, че тя грубо е бутнала Моцарт. Истината е, че маркизата просто се е отдръпнала назад. Това е написано от Мария Анна Моцарт в нейните мемоари. Малко известен е и фактът, че без помощта на мадам дьо Помпадур, концертът не би се състоял. Семейството не е изнасяло никакви концерти във Франция, преди да се запознае с барон фон Грим. Отказът да целуне малкия Моцарт предизвиква погрешни заключения, че мадам дьо Помпадур не е харесвала деца. Добре известно е, че тя силно е обичала дъщеря си Александрин. Детето ѝ умира само на 9 години и тя до края на живота си не преодолява загубата.

Животните през XVIII век

Просвещението променя остарялото схващане, че животните нямат душа. За философите на XVIII век те са живи същества, надарени със сетива и мозък, следователно могат да мислят и чувстват.

Животните често са изобразявани в портретите, за да символизират благородството и величието на господарите си. В изкуството те са представени като индивиди със специфичен характер.

Домашните любимци

През XVIII век пойните птици, особено канарчетата, били много ценени заради песните си. Богатите ги настанявали в луксозни клетки в салоните си и с помощта на серинет ги учели да повтарят мелодии до безкрайност. В края на века били изобретени механичните птици, които изместили живите.

Дълго време в Европа котките били използвани само за ловене на мишки. През 1727г. те не се справили с масовото нашествие на сивите плъхове и загубили ролята си на ловци. Така все повече хора започнали да ги отглеждат у дома.

Епохата променила и живота на кучетата. От животни използвани за лов и тежка работа на полето, те получили специално място в семействата.

Във Версай

Френските монарси винаги са се обграждали с животни. При Луи XV в двореца царували котките. Кралят до голяма степен популяризирал осиновяването им сред аристократите. Мадам дьо Помпадур била любителка на кучетата. Двата ѝ шпаньола Инес и Мими са изобразени на много от нейните портрети. Освен тях маркизата отглеждала кокошки, гълъби и папагал знаещ стихотворения.